автор: petinka

И ето - пред тебе аз се появих,
размахала сърце за поздрав!
Kато на листи съм - изписан стих,
рисувам с рими идващото лято.

Във него потопи се, в обичта ми,
тъй както птицата - към живата вода
е устремена, със вятъра се бори,
но към мене утолена се завръща тя.

Време ти е нужно? И щом трябва - ето!
Но то самО изисква, разбери,
ти първо да си в мир със себе си,
едва тогава щастието ще те покори.

До теб съм сгушена, а мислите си криеш.
Очаквам те за дълго да се спреш.
Намерил радостта в живота си, отпий я -
чрез нея щастието ти ще привлечеш.

И нека изживеем дните като празници,
защото сме без полица родени.
Животът е без дата на падеж, готов ли си
да споделиш остатъка му с мене?