автор: atima_viva

По-просто е да не говорим.
Не искам думи и грамади
да падат, в мен да се стоварват
ведно с гърмящите си клади.
Не искам шум. Такава орис
е все едно оси да срещна,
зъл облак да ме блъсне грозно
и в мен да кипва до горещо.
Слова – поройни водопади...
Текат. Умора парцалива
влече и май ще ни удави
в калта си гъсто-уродлива.
Каква словесност... Тишината
говори най-добре от всичко.
Сдъвчи езика си. В отплата
ще замълча... метафорично.