Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 552
ХуЛитери: 3
Всичко: 555

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОкъс(н)ели разкази. Част 2.
раздел: Разкази
автор: kalin8

…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook).

– Ах! Колко са възпитани чуждите мъже! И романтични!!!

Думите са още във въздуха, приятно охладен от климатика в кварталното магазинче…Влизам забързано, защото навън е страшна августовска жега.Вътре, освен продавачката са две приятни на вид млади госпожи, които, изненадани от моето нахлуване, се засмиват смутено…Но не много, както ми се вижда…
Погледите- през рамо…Но и дяволито!
Секунда ми е необходима за да влезна в тон:
– Такива сме си! –Казвам и се опитвам дори да наведа скромно глава. В същото време оглеждам всичко наоколо, като един Чудомиров герой, когато си гледал левия цървул.Нали така?
Облечени са „по домашному”-семпло.Нали сега са във ваканция.Да! Рядко греша, а в случая съм сигурен, че и двете са учителки. Просто на челата им е изписано.По едно портмоне в ръцете- съседки са ми, значи…
-Моят…Просто не подлежи на коментар! Салатката, ракийката…Едно цвете не се сеща да ми подари…
Закачлив, доколкото усещам, поглед към мен:
- Вас не Ви познавам! Вие може би сте изключение…Става дума за моят съпруг, който…Ето на Гинчето например…Нейният е просто супер!
Долавям насмешливи нюанси в гласа на по-височката от двете и с по светъл вид.
- Да! Така си мислиш само! Същата стока е! –През смях отговаря другата – с по-тъмния цвят на косите- Да ти го дам за една неделя, та да видиш! Романтика ли? Забрави!
Смехът прераства в кикот…Троен при това.
-Извинете! –Казвам. И се представям -като по учебник за дипломати.- Искам да бъда разбран правилно, уважаеми … Хубави са виртуалните цветя!
Обаче живите, дори и пресъхнали, май струват повече…А „кавалерите” във „Фейса”…Те,да Ви кажа под секрет, също пият бира! И обичат фасул –чорба! Нали ме разбирате?
Взех си галончето „Каменица” и излязох.”Мъжете знаят защо!” Това е!
А в главата ми се завъртяха-ей-така, думите на една сръбска песен:
…” Ни смо знали, ща смо имали?!”
Мисля, че я пее Неда Украден,но не съм сигурен…
Да! Моята –тя също кисне редовно в „Бука”!
Знае ли човек???


Б.Калинов
12.09.2011 г.
Пловдив

Комп.рисунка: Б.Калинов
http://kalin8.blog.bg/photos/79136/original/Nejs!%20A!.JPG


Публикувано от Administrator на 13.09.2011 @ 11:44:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   kalin8

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 20:22:14 часа

добави твой текст
"Окъс(н)ели разкази. Част 2." | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Окъс(н)ели разкази. Част 2.
от diadoto на 13.09.2011 @ 12:36:39
(Профил | Изпрати бележка)
Леко се чете. Само няколко щриха, а образите са с душа.


Re: Окъс(н)ели разкази. Част 2.
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 13.09.2011 @ 13:49:15
(Профил | Изпрати бележка)
Ами то си ни е в манталитета все да се оплакваме-за мъжете,за жените,за работата,за държавата...
А кой е в основата на всичко-самите ние.Та извода е-каквото си направиш,никой не може да ти го направи:)))
Поздрави Борка:)