автор: dubrav

Отдавна чакаш да ти кажа.
Да ти напиша стих поне.
Любовната ни неизвестност
да концентрирам в редове.
Да вложа чувства -
и за хумор,
за дъхавите ти коси,
и за задъханата лудост,
която всеки преоткри
в света на другия...
Уви.
Какво да кажа?
Нямам пламък.
Отдавна нямам и сълзи.
Тежа на всеки,
като камък.
Тежи ми твойто "говори"...
Мълча, защото съм спокоен,
а не защото ми прилича.
Мълча, защото се страхувам.
Мълча, защото те обичам.