Бъдещето устроило е среща
сред викове, закачки, смях,
в юнска утрин светла и гореща
пленен от младостта се спрях.
Пълен е училищният двор,
те още са деца, различни и щастливи,
какво е слава, безличие, позор
не знаят- илюзиите сега са живи.
Мъничко невинност взех,
шепа искрен смях , закачка,
аз, нататък по пътя си поех
сменил умора с млада крачка.
Сега е топло, щедро лято,
далеч са слава, безличие, позор
на едно шумно и безгрижно ято
обречен в синьо е целият простор