автор: edenYa

Септември ми носи тишина,
дяволито скрита в шепите на петолиние,
след себе си оставя капчици тъга
на лятото с целувка намига за довиждане..
Септември ми мирише на въздишки,
на море,на любовна песен
рисуваща с пръстите си
по клепките ми в златна охра,
ухае ми на чаша чай с канела
в сутрините сгряваща ръцете ми...
Септември ми носи топлина
със залезите си леко уморени,
не развява жарко-ярки ветрила
по свой си начин в себе си вглъбен е.

http://www.youtube.com/watch?v=--xW8HPJRY0&feature=related