автор: princesata

-Светлина ти пращам, и усмивка-
рече ми гадателски звезда.
-Нека погледът ми е от зло завивка,
за да се събудиш сред дъга.
Тъй душите светло си шептяха,
посребрени в щурчовата нощ.
-Песента ми ти е близка, тя е стряха.
Аз съм близката ти и красива мощ.
Утре слънцето тъмата ще разпъди,
ще се втурнем с тебе в шарения свят
и едва в просъне, като крехки пеперуди
двете ни души през сълзи ще трептят.