автор: ringo

Приятели, аз ида много, много отдалече,
от родната земя делят ме мили, километри.
Но цветенцето на носталгията цъфна вече
и няма да ме спрат ни бури, снегове, ни ветри.

Като ранена птица се стремя към родна твърд,
крила размахвайки до пълна изнемога.
И пак летя, летя с предчувствие за смърт,
на родните места да кажа тихо сбогом.

Когато най-подир достигна до Балкана,
над него бавно-бавно ще направя кръг.
И четирите посоки с поглед ще обхвана,
да зърна за последно родната ни твърд.

Най-дълго поглед ще опра във юг далечен,
където съм играл на воля и простор.
Сега на мама, тате там е гробът вечен
и жив е споменът за тихия ни двор.

До тук да стигнат силите ще моля Бога -
последната молба на неразумен син.
През сълзи със земята ще си взема сбогом
и ще се разтворя във простора като дим...