автор: source

Изоставена къща,
старчески плач,
цигарен дим,
суетата се показа
зад прозореца
и доволно се прозя.

Хората навън
обезверели, чакаха я...

... скромността отдавна
беше в недостиг,
егоизмът
изкачен на пиедестал,
небето плачеше,
не даваше сигнал...
... надеждата- изчерпана...
… отново,
черни хроники,
лица в гримаса,
усмивки злобни,
смутено търсеха си мястото...

... това не бе достатъчно...

… летейки причудливо,
вярата се върна
и преобрази се
в шарени балони,
закачливо дъгата се протегна
да си вземе от цветовете им...

...Пълна къща,
детски смях,
ароматно кафе,
щастието гледаше
през прозореца
и се усмихна
на възможността да се разнесе,
където хората
отдавна бяха уморени
от обезвереност.