автор: veronikas

Невъзможна съм.
Дори, когато пиеш от дъха ми
в очите ти
не виждам себе си.
И спрях
да търся любовта в мечтите ти,
където
мен ме нямаше.
Отдавна
не са се срещали душите ни
на онзи бряг
при шепнещите залези.
Когато
се молеха сълзите ми за топлината ти
не се намерих
в дланите ти.
Вървях
по пясъчните пътища,
за да се връщам
отново същата.
Когато
исках да се спра в душата ти
не се побрах
в сърцето ти.
И не докоснах
лунните пътеки със нозете си,
за да те срещна
в звездни вечери…
Защото
съм невъзможна
за обичане…