Лениво пролазва следобедът
върху гръбнака на тревата
и гъделичка гърлото на въздуха.
Асфалтовите жили на града
пришпорени от хищни стъпки
навиват се върху ръкавите на минувачите
Отнякъде се чува куче.
Отдясно си пробива път камбана. Плаче.
Езикът малко поодърпан
надебелял от прах и грижи
се крие между човките на птиците.
Градът премята скуката на рамо
и хуква да преследва оцелелите.