автор: bebvragalowski

Разпалено в нощи студени
от бури небесно сияйни...
От пориви тайно омайни
и мисли на глас споделени.

То тупти от страст подивяла
по устни китарено нежни
и в мрака мечтите безбрежни,
филмира в проекция бяла!

И свети, макар и мъниче,
жадувано в сънища лични...
Звездичка с мотиви първични,
над снега засияло кокиче!

Най-сухата клада го чака!
Леда спотаил се в капчука
от юнска искра се пропука
и къщната стряха разплака!

Търкулна се огънче бяло
от бури небесно омайни
и двете стихии сияйни
се сляха в огнено цяло!!!

Посвещавам на първородния
син, Александър, на моя приятел
Панчо Златев от Стара Загора.
Да му е жив и здрав!