автор: voda

" Да те целуна ли мълком –
като пред пропаст, момиче?"
Ив. Терзийски

Сега е късно да ме питаш –
под мене бездната зове.
Брегът се рони. И политам –
надолу. Като към небе.

Мигът е сляп и омагьосан,
и сякаш – зареден с барут.
Ако сега не ме докоснеш,
до утре ти ще бъдеш друг.

И аз до утре ще прогледна –
ще видя с ужас пропастта...

Понякога и цяла вечност
не струва
колкото Мига.