Пак идва час за изгрев.
И тръгва светлината.
От недостъпните чела на върховете
се спуска тя по ръбовете на скалите,
целува връхчетата на дърветата,
пълзи към закопнялата трева надолу,
към бучиците пръст,
където мравките нетърпеливо чакат
да озари с живот
мравунякът, съня си скъсал.
Така годините пълзят,
подобно светлината,
по праговете на живота ми
и някой ден ще стигнат
най-ниското стъпало,
под което
ме чака търпеливо нищото
на мравките с голямото усърдие.