автор: _katerina_

Вълните играеха около кораба като палави русалки,надбягваха се с вятъра,а слънцето пътуваше към пурпурното си балдахинено легло.Хоризонтът бе обагрен в алени отблясъци ,които палаво танцуваха върху водното огледало.
„Червената Графиня” почти беше прекосила Атлантика и наближаваше Ястребовите острови.Давид стоеше на палубата и се взираше в далечината.Помнеше залеза в Андалусия,много приличаше на този, една усмивка се плъзна по лицето му.Спомни си как Елена яздеше в следобедните часове,а после се спираше да се наслаждава на тази прекрасна картина-горда и величествена.Наистина ли се е променила ,можеше ли отново да й отдаде сърцето си...Неусетно беше сложил ръка върху гърдите си,като че ли се опитваше да притисне дълбока рана .
Небето постепенно се изпълни с тъмни облаци и някакво неприятно предчуствие започна да превзема сетивата на капитана .Вятърът заблъска платната ,сякаш удряше с камшик както побеснял коняр коня си.Мрак притисна кораба и като че ли задушаваше моряците.Огромни солени вълни се блъскаха в стените на кораба и се пръскаха по палубата.
Давид застана до грот-мачтата и наблюдаваше помътнелите води на океана.За миг му се прииска да бъде могъщ като тази природна стихия.
Елена се появи на палубата и една вълна почти я заля.
-Приберете се в каютата Графиньо!Изпълнявайте заповедите ми!Тук аз съм капитана и аз командвам!
-Не ,Давид!Искам заедно да се преборим с бурята.
Усилващият се вятър понесе думите й като ехо.Следващата вълна я събори на палубата,но тя не се отказа.Светкавици раздираха небето.Огромните вълни подхвърляха кораба сред почернялата водна шир.
Давид подаде едно бризентено наметало на Елена и й помогна да се изправи,доколкото бе възможно.Погледна към опънатите платна на бармстенга,които се издуваха от бурния ураганен вятър.Лицето му придоби разтревожен вид.
-Прибери платната!
Някои от моряците се катереха по въжетата.
-Дръж здраво руля!-продължаваше да издава заповеди капитана.
А Елена се беше хванала здраво за една греда и не мърдаше.Искаше Давид да усеща нейната подкрепа.
-Удържай курса!
Тъмните облаци като че ли слизаха все по-надолу и по-надолу.
-Курс срещу вятъра! Посрещни вълната!
В този момент мощна вълна заля кораба и повлече Елена.Тя падна на палубата и алена кръв потече около нежното й лице.
Безкрайната водна шир бе обезумяла.Побеснелите ветрове бяха готови да разкъсат всичко по пътя си.
Корабът се наклони силно на ляво,после силно надясно.Тялото на графинята се търкаляше по палубата и мътните води миеха кървавите следи.

( следва продължение)