автор: vamp

Псуем те животе !...
Ето, новият месец започна ...

Първо те сурвакат мобилните оператори. След сметката започваш да се оглеждаш за въображаемия приятел, с който си говорил, защото просто е невъзможно сумата да е такава при невероятно многото безплатни минути...

После цъфва буля домоуправителката и събира входна такса с добавка за ремонт на покрива ...

След ден-два се появява инкасаторката за студената вода. Сърдита задето никой у дома не е забелязал бележчицата, уведомяваща идването и в 11:00ч. предния ден. Все едно ние не ходим на работа, за да има парички за нейната заплата ...

Тъкмо ти е спаднало напрежението и пристига уведомително писъмце от Топлофикация, където любезно те информират за натрупаните задължения - старателно олихвени ...

Така неусетно изминава полувината от месеца, когато на имейлчето изскача писмо с информация за сумата консумирана ел. енергия. Съответно с уточнен срок за заплащане ...

Почти не остана. Още седмица. Естествено, Нета требе да се плати, че как иначе ще ви досаждам ...

За малко да се зарадваш на останалите стотинки и се сещаш, че гражданската отговорност на колата изтича ...

Изтича и месеца ...

А ти сядаш, наливаш си биричка и запяваш песента " Де е България" , но със собствени думи :

Пита ли ме пак пашата,
де е семейния бюджет...
Ще го прасна със лопата,
гиди бирника проклет ...

После плавно преминавам в " Стани, стани юнак балкански..." , след това затъвам в драматизма на "Мила Родино ..." , за да ударя накрая едно Дунавско хоро...

Лягам си замаен, а утре кой месец чака ...
Със следващите сметки естествено ...

На сутринта паля колата, с двата изпуснали амортисьора, чукнатата задна броня, изтърканите предни гуми и почти незабележимата травма на моторчето на чистачките ...
Дано не завали дъжд, Боже мили, дето си там нейде из небесата ...
И тръгвам към работното място, дето шефа пак ще иска да му работя а той да не плаща ...

Мила родна картинка ...