Ни аз ще те запомня,
ни вълк ще те разкъса...
Във мен не беше спомен
от мощни земетръси.
Ти бе парченце глина,
прииждащо цунами,
същинско нямо кино
и филм - с актьори двама.
Ти бе отблясък слънчев,
невиждащ от комета,
дърво с остатък - пънче,
сред корени заплетен.
Ти кАлена бе стомна,
със шарки зли и къси.
Така ще те запомня,
а вълк ще те разкъса...