автор: heel

Коленича пред олтара на омайващото време,
когато двамата отпивахме от чашите със страст,
и се окайвам за сегашното си тежко бреме,
поглъщащо живота ми с отровна паст.

А всичко беше толкова небивало прекрасно,
обвито във любов, изящество и доброта,
които вярвах никога не ще угаснат,
залети от безбрежното море на глупостта.

Но неусетно някак злото пропълзя във нас
и чувството взаимно бързо се разпадна,
разяждано от гнусна мазохистка сласт
по кухите облаги на света западнал.