автор: oCb

досами оградата се скупчват хора
днес е представлениието на ветераните от войната.
селският площад е нажежен от следобедното слънце.
тълпата е като рояк мухи.
движението на автомобили е спряно,
до вековното дърво в гъстата му сянка
се събират най-старите.
свикнали с повторяемостта на събитието,
вкупчването име е знак за присъствие,
за необезпечената им некролозна сянка.
в прахта на старото дърво се впиват сянките на униформи.
малко по назад, онази сянка спестяваше от думите.
разпръскваше тълпата с неприкосновението на лудостта си.
полудяха селяните ветерани.
в надигащите се спазми на тълпата
събитието регулираше безумието
натягащо се, надиплящо се като буреносен облак,
където физиономиите се смесваха.
в затъмнението на великодушната сплотеност на тълпата
някои чакаха, други наблюдаваха.
само един обеси котка на вековното дърво
с ясно студено съзнание.
с небивалата искреност на горещия следобед,
инцидентът мина почти незабелязано.
въпрос на време бе да станем проводници
на небивалата жестокост към дървото.
вековното дърво.