Главен сержант Найден Григоров смяташе, че имал е право да постъпи така. Сцената с престъпление видя със собствените очи. Тинейджър вече беше заклал две от кокошките и дърпеше трета в ръцете. На командата да спре, оня реагира
повече от ясно и категорично. Замахна с ножа убийствено към неговите гърди. Макар изненадан, Григоров приклекна и острието се заби няколко метра по-нататък. С точна хватка го принуди да клекне, а с лакът уточни размера на ключицата му, за да престанат от другата страна изненадите.
Младият адвокат в съдебната зала беше очевидно пристрастен към правата на личността. Логично поведение, нали му трябваха спечелени дела и реномето на кадърен защитник. Излизаше според него, че полицаят е превишил своите правомощия и злобоупотребил с власт. Дори намекна. В интерес на правораздаването е по-добре да разменят местата с обвиняемия. Защото ножът не е бил хвърлен към униформения, а най-случайно изплъзнал се от ръцете на неговия довереник. Уплашило се е момчето, затова сторило безобидното движение.
Съдийката Тодорова изслуша най-търпеливо, както се полага и двете страни, а накрая не видя нищо полезно за делото от пледоариите. Нали остана в главата й само това, че булдокът е взел повече пари на Фамилията. И в бъдеще, когато кокалите и пасттта му още позаякнат, той ще става все по-напорист и безочлив. Затова отсъди в името на закона. Двете кокошки са заклани по невнимание, а третата отървала с уплаха и без сериозни последствия за нейното здраве и по-нататъшно кудкудякане. Домашните пернати често срещат такива неща, но те не отразяват върху тяхното самочувствие и снасянето на яйцата. Заради очевидната скука между трибуната и пейките на свидетелите, дори местните журналисти няма да посегнат към клавиатурата на своите компютри. а може и полицаят да си поизмисля някои работи. Нали от горе настойчиво ги притискаха да разкриват повече битови престъпления, задават се избори. Защо да не е накарал той момчето да влезе в курника. И така бъде заловено на инсценирано престъпление. Тодорова нямаше богат опит, но въпреки това съобрази. Повдигна достатъчно папката и закри лицето си. Преди да обяви строго, че прекратява делото поради отсъствието на престъпен състав по него.
. . . . . . . . .
Интонацията на Григоров не го подвеждаше никога. Тя го накара да излезе по-рано от къщи и не сбърка. Върху стената много ясно и категорично беше изписано - "Ти щи умреш". Нямаше никакъв подтекст или намек за отклоняване в правописната грешка. До тук се простираше грамотността на ръката, натискала капачето на спрея. Емоционално обвързаната глава, сама е оставила подписа си върху тухлите. Районният инспектор ги приближи. Не му дотрябва експерт, за да се досети, кой от тримата е автор на писмената заплаха. Боята отговаряше на въпроса и без да я подлагат на разпит. Струята е насочвана излишно нагоре, на места дори бяха останали леко провлечени струйки. Налагало се е на по-ниското момче, когато се премества за да поддържа големината на буквите.
Не приемаше толкова на сериозно заплахата, но след малко неговата майка ще излезе на улицата. И не искаше, тя в никакъв случай да прочете написаното. Баща му също беше получавал такива заплахи, а загина в автомобилна катастрофа. Преследвали някакъв, който не реагирал на сигналът им да спре. Дефектен шенкел изпрати неговия родител и колегата от екипа в ковчезите. Само, че стрина Дана толкова години след кончината още и упорито вярваше в друго. Съпругът и е застигнала някоя от заканите, а не случайната шупла в метала.
Вътре имаше телена четка и лесно ще свали боята, но разсъди. Всяко връщане и ровене в сандъчето с инструменти, обезателно ще разпали любопитството на възрастната жена. Сети се за разрешението на казуса. В колата лежи съвсем нова шпакла. И тя ще свърши работа, само трябва да я движи по-бавно. Защото стърженето по тухлите ще я направи съвсем като неговото връщане за подходящ инструмент.
Когато една работа се задърпа от много съображения, тя непременно ще заприлича на керван през пустинята.
-Какво правиш? - попита оня глас, дето беше чул като първият в живота си...
Цветко Маринов