автор: io

Нежна нощ,
мирис на вятър прохладен,
листата падат танцувайки...
небето - неистово черно,
луната нашепва провлачена песен...

вървя замислено с цигара в ръка,
не бързам, времето тича пред мене.
жена с количка изпуска картон,
подавам и го, а в отплата -
нежна усмивка и "danke" с акцент.
подминавам голямата сграда
на перона - никакви хора,
леко забързвам, изпускам метрото
и свистенето покрай мен изшумява

Нежна нощ,
вечерно спокойствие,
тишина и мирис на спомен...
много мъка в "една цигара време" -
цял живот не би стигнал да я изстрадам...