автор: ringo

Бяла гълъбица в утринния час
чука на стъклото и отварям аз.
Хвърлям й трошици, после и зрънца -
тропка по перваза с тънички крачка.

Идва всяка сутрин само в ранен час,
знае - щом почука, ще отворя аз.
Няма нищо странно в нашата игра -
аз съм си самичък, тя си е сама.

Но веднъж, обаче, тя не се яви
и денят отмина, слънцето се скри.
Разтревожен, чаках рано сутринта
тя да ми затропка пъргаво с крачка.

Пукна се зората и дойде деня,
грейна небосвода в мека светлина.
Горе във небето, някъде над мен,
гълъби бродират своя танц свещен.

Мойта гълъбица с нейният любим
гукат си и пишат нов любовен химн.
Гледах ги усмихнат, малко натъжен -
щеше да ми липсва в утрешния ден.

После на стъклото аз опрях чело,
влюбената птица махна ми с крило.
Всяка сутрин после слагах аз зрънца,
никога обаче тя не долетя.

Опустя первазът, тъжно е сега,
няма кой да тропка пъргаво с крачка.
Само от небето в тих и слънчев ден
гукане и шепот стигат пак до мен.