автор: DianaStefanova

Човек вървял по пътя си, но ето -
изпаднал в тъмна дупка, ослепял.
Oт дъното сам викал "Помогнете!"
и с нокти по стените й дълбал...
В престилка бяла, някой чул молбата -
"Виж, докторе, дай лек за тая скръб!"
Рецепта му подхвърлил в тъмнината,
авторитетно после му обърнал гръб...
Край дупката преминал друг, във расо.
"Спаси ме, отче - спри, подай ръка!"
Молитва на парче хартия драснал,
отминал, а човекът - все така...
И трети появил се отдалеко,
нещастника на дъното познал,
до него скочил. "Ти не бой се", рекъл,
"това тъмнило съм го преживял!"
"Приятелю!" Човечецът се слисал,
"Сега сме двама - вярно е, но знам -
оттук не можем да намерим изход
и по-добре да страдам, ала сам!"
Приятелят усмихнал се полека,
"Тук бил съм вече, цял и невредим
излизал съм - и пътя знам го", рекъл,
"по него, все нататък, ще вървим."