автор: heel

Вчера на комшията
му изби чивията.
Взе да блъска по вратата,
щял да ми строши главата.

Питам аз какво го мъчи,
той се дуе и се пъчи.
Щял съм бил да видя аз
как се дроби селски праз.

Бързичко се окопитих
и назад го запокитих,
но корав се той оказа
и носа ми мигом смаза.

После веднага признах
непростимия си грях,
че безсрамно в асансьора
съм огледал Лора.

Позамислих се тогава
за онази тъпа крава,
за крачищата и криви
и очите й игриви.

Вече няма да заглеждам,
чувствата си ще подреждам,
ще се пазя от идиоти
и ще мисля за компоти.