Трепериш ли от студа в сърцето си,
защото аз зъзна, когато те погледна.
И може би греша, но миналото ни
за мен е бъдеще и настояще, бездна.
От която ти излезе в плитчината,
а аз останах там да ровя и пресмятам
всички шансове преди да дойде здрачът
да ме обичаш пак и да не плача.
Сълзите ще попият в този лист хартия,
думите ми ще застинат върху тях,
страх ще ме е вечно да разкрия
колко много те обичах, в колко стихове възпях.