автор: DianaStefanova

Той - Големият Тъжен Човек;
тя - По-Малкото Тъжно Човече -
инкасаторски чук го кове,
а пък нея Любов я посече.

Той се бори, Сизиф бледолик
с празноглавите камъни в блока;
а пък нея с изплезен език
я преследва на чичкото смока.

Той не смогва - кое по-напред,
между вила и работа тича;
тя пустосва чешити наред,
да не стъпва навън се зарича.

Той - в капана на дупки и прах;
в романтични пък тя неудачи -
уж майтап, ала всеки от тях
под хомота на тъжното крачи.

С тъпотия сражава се той,
с безработица, болести, криза;
тя запретва неравен двубой
с Мижитурка, Перверзник, и Дрисльо.

Под инфлация пъшка герой
шарлатани отвред го вбесяват;
героинята тъне в застой
или навлеци пак я задяват.

И тантрични призовки плющят
край ушите й тук погребално;
а по скайп му се д-та лепят,
посреднощ го събуждат нахално.

Нямат мира - ни нощ, нито ден,
там Големият, Малката тука -
и живота, поддушно студен,
философски ги фраска с юмрука.

Tа увесили в крак носове,
някак странно лица си приличат -
на Голям, ала тъжен, Човек;
на засмяно през сълзи момиче.

Комедийните образи дъжд
по света огледален размива,
диалог, монолог изведнъж
в какафония бясна се сливат.

Лимонадена песен гърми,
между два континента се лее -
и героите храбро, сами
понакълцват лимоните в нея.

Забавляват нашир и надлъж;
смях, аплаузи валят триумфално -
но е тъжен големият мъж,
а момичето, някак печално.

Неприятности нямат размер
и безпорцийно гълта неслука,
щом съдбата в омазан тефтер
и големи, и малки подпука.

Но часът на разплата зове
да надвият съдбата сплотени -
и Голям, до По-Малък, Човек
с пирует да си тръгнат засмени.

Ще удари боксьорският гонг
и на ринга, по Чаплински диво,
двата чифта тъга, във синхрон
ще изправят съдбовната крива.

А героите, скромно, без яд
ще свалят ръкавици бодливи.
После редом ще тръгнат назад.
И ще са неприлично щастливи.

За финал, с драматичен поклон
епопеята тънко изсече
кръговратен и блеснал лимон -
а във него, Човек и Човече...