О времена, о варвари, о нрави -
какви гастрономически изяви
нахлуват денонощно през стената,
вмирисаха до дъно и душата:
съм жертва на етническа атака,
излитаща зловонно под капака!
И ум, и обоняние примират,
отсреща почват пак да бомбардират
с индийско-пакистански буламачи:
лъжица дрънка, тенджерата плаче!
Съседке, от сърце и нос пледирам -
за кулинарна милост апелирам,
недейте сетивата деликатни
да мъчите с отрови непонятни -
към ближния си обич проявете
веднага свойта кухня проветрете!
И почвайте салатки да ядете!!!
P.S. Примирие да отбележим с пости.
Ще ви поканя някой път на гости...