автор: Hemu

Избягах си... от черните обувки,
(още търсят ме, не се предават)
Следи прикрих, изтрих целувки
Шамарите ли? Те дамга остават.

Опитах да забравя, че съм истина,
в очите си валеше... посоляващо.
Чакаше зовящ и дървен пристана,
а залезът отблъскваше прощаващо.

Забравих да запаля... за последно
(сега е много късно, да се сещам)
В душата е пожарище, нетленно,
нали димът от другите усещам...

Да бях родила се... по стъмване,
там нямаше да мога и да сричам...
В зора дошла, орисана на съмване.
И не да мразя... Да мога да обичам.


29.03.2011г
цикъл "Черно перо"