автор: MiSs_IndependenT

Понякога стоиш и си мислиш в тишината,
затворил неотдавна вратата на самотата.
Обмисляш успеха,до къде си стигнал днес,
стремиш се още да вървиш непрестанно към прогрес.

Но чувствата отново без да питат и нахлуват,
както в буря в морето вълните пак бушуват.
Отбягваш ги ти на пръв поглед неволно,
но я търсиш обичта все така неуморно.

Залъгваш ти всички,че душата ти за любов нехае,
а около теб само нейният дух витае.
И сякаш дебне те,без да те изпуска,
стараейки се твойто ледено сърце да се пропука.

Наблюдаваш залеза и си мислиш "Колко романтично",
а в главата ти изниква и "Безкрайно комично".
Любовта събира неподходящите хора
и ги наранява непрестанно,без грам умора.

Отчаян се чудиш истинска любов има ли?
Искаш да я усетиш,но възможност има ли?
Понякога натъжаваш се,че и твоето сърце разбили са,
и само за миг ангелът в демон превърнали са.