автор: azz

Животът ми са думите,
изгризващи във мозъка ми
разстоянието
между тук и след, забили зъби
във езика ми когато съм заета
да търся смисъла
на бъдещото вчера.
Е очните дъна, които давят
остъргани лица, парчета въздух,
желанията ми, качени на кокили
върху клокочещи недра
от мирис, вкус и нещо друго,
на стъпка под тревата и без ярост.
Е фигурите от чаршафа,
прострян върху съседната тераса,
потропването с цъкане върху стъклата
когато всички светофари са зелени,
минаване по опнатите гласове
на хиляди неосъществени после,
и многоточия, нарамени по запетаи…
Търкулнато по стръмното гласче,
което сгромолясва всяка ярост
нагъната върху плещите ми.
Е синята хартия на цветя,
където опаковах ти целувките,
да ги запазя свежи за през зимата.
Е тротоар под уморените обувки,

Когато аз, ръка подпъхнала под лакътя му…