автор: galenaGV

Един сезон обичах Александър -
в сезона на последното спасение.
Налях пелин със дъх на кориандър,
горчив като напомняне за временност.

Омръзнало му беше да воюва –
дойде по ризка, тънка за сезона.
Измина век, но още ми се струва,
че вятър тръни в стъпките ни гони.

Натясно бяхме. Той дойде за кратко.
Но само миг, преди да стане спомен,
подаде ми бурканче бистро сладко
с най-сините смокини в Македония.

Попя ми песен за любов под Пирин.
Днес кой ти пее?! – всичко е изпято.
А Тракия изтръпваше пред зима -
изпратила бях шареното лято.

Попя и духна! Хлътна вдън земята.
Кой дявол ли му дърпаше юздите?!
У тях май беше свършила войната -
на бойното поле растяло жито.

Обичаше я. Тръгна да пожъне.
На мен пък още ми горчи пелина
и в бистрата му истина потъва
надеждата, че някъде го има.