автор: galileo

Обичам звездите понесени на гърба ми,
намерени в драките, с раздърпани краища,
с валмо оставено по бодилите и по тръните,
и с някаква светлина дето само аз виждам.
Даже не съм ги търсил с иманярски тояги,
даже не съм и разпитвал как, и къде да ги диря,
изведнъж ги усетих блестящи на раменете си
и поех по нагорното, натоварен с тежко звездило.
Те се хванаха здраво – забили лъчи във гърба ми,
гъделичкаха и ме ръчкаха – запалиха и огън отвътре,
от смях и от святост ме караха да тичам със зайците,
а те ми цирикаха: – Ваша светлост! Ваша светлост!

И ако някой ме пита: “Какво е това на гърба ти?”
– ще му кажа: “Закачалка на която изсъхва човешкото,
или пък нещо, от което блестиш и белееш”
и няма да кажа, че нося звезди на гърба си.