автор: iszaard

Алехандро Йодоровски

В калта на настоящето искряща,
тъче надеждата на бъдещето.
С пороите златисти на водата
прониква в мен като мечта.

И светеща е мойта голота,
помилвана от чистия инстинкт.
Сърдечният туптеж на любовта
реалност прави всеки мит.

На ад и рай - безкраен кръговрат -
материята плод на мисълта е.
Но чиста, тя превръща се в парад
на сила, радост и усърдие.

Лишена от идеята за грях
душата ми разцъфва като роза.
И ето, че едва сега разбрах,
макар и сам, аз всичко в мене нося.

Завинаги отхвърлил самотата
празнувам на доброто близостта.
Обгаря хоризонта злато -
роди се Бог и в моята душа.

Едва дочути думите отмират...
Явява се поредната звезда.