автор: DianaStefanova

Когато се събудиш, ще ме няма -
незрима като полъх от желание,
преминала през мислите ти в здрача,
докосване на изгрев ще съм само
по тъмните планински очертания
и в струните на вятъра ще плача.

Прегръщай ме, сънувай, че ме имаш,
нощта ни кратка нека не изтлява.
И над света, враждебен и самотен
повикаш ли ме, все така ще идвам,
звездата ми пак щедра ще изгрява -
макар насън, мечтите му да стопли.

А призори оттук ще си замина,
ще срутя на небето ти покоя
и някаква печал ще забушува
в сърцето ти като отровно вино,
че нощем само мога да съм твоя,
че винаги насън ще ме целуваш.

Докосване на изгрева съм само
по сините планински очертания
и в шепота на ветровете плача.
Когато се събудиш, мен ме няма -
незрима като полъх от желание,
преминала съм през съня ти в здрача…