автор: DianaStefanova

Чака открехната синята пътна врата
тихите стъпки по двора грижовно изметен,
там под лозницата трепетни греят цветя,
залез, узрял като плод, се разпуква в небето.

Старият орех нашепва гальовно с листа,
с плаха надежда се спуска над селото здрачът.
Мисли вратата смълчана, мечтае сама
гости обичани прага й пак да прекрачат.

Чезнат годините, селският дом опустя;
вече отдавна ги няма любимите хора -
ала в съня си, забравена пътна врата
обич и радост отново посреща на двора.

Пак под лозницата цъфнали греят цветя,
вятърът шепне в листата на стария орех,
с майчина ласка се спуска над мен вечерта,
чака ме синята пътна врата да отворя.