Когато слънцето залезе,
уморена сядам на прага.
Погълната от красотата
прощаваме се с деня.
Облегната на старата врата,
с потънал поглед в небесата,
пред мен заставаш плахо ти
от болка трепва ми душата.
Погледът ти извор на река,
извираща от земната душа,
с червена роза в ръка -
кратък миг - после едра сълза.