автор: petinka

Като загубена колетна пратка
объркан луташ се насам-натам.
Сърце прибрано - като в папка,
в дълбоко чекмедже е. И без срам

поглъщат попивателна сълзите -
мъката да скрият от света.
Финални, ударни - в гърдите -
акордите са болка. Но това

значи ли, че си преболедувал,
загубвайки от свойте сетива?
Не! Видно е - те още съществуват!
Сред тях е Мъката, че Любовта

е прелетяла тихо покрай тебе,
разкъсвайки сърцето ти. Уви -
превърнала го е на дреп подобен,
невъзможен да се заздрави.

С иглата се опитай да съшиеш
надеждата с житейския конец -
разкъсано, Сърцето си да скриеш,
завинаги превърнал го в боец.