автор: petinka

Накичено е винаги със "обеци"
човешкото ухо - за назидание.
Дори "товарът" много да тежи,
не учи, а намира оправдание.

Все някой пречи му (почти) -
уж спира пътя към прогреса,
и с лакти, рамена, гърди -
иззад да е житейската завеса.

Покой открива някога в съня,
но нощите са хладни, изпотени.
Ругае и роптае... И едва
са утрините му успокоени.

По вúдело той дебне (във покой),
наоколо оглежда - да открие
виновен друг да бъде. Не и той!
И тъй живее лесно, без усилие!

На homo sapiens-а Бог е завещал
(историята, знаем, е прастара),
че кой каквато е дробил,

ще сърба (собствената си) попара!