автор: NiaNiaa

Сред множеството под дъжда вървя.
Мокра съм до кости.
Вървя ли? Не,летя,защото ти си в мойте нощи.
Нека да вали,без намек да престане.
Болката я няма в мен.
Няма стари рани.
Душата ми и тя е мокра,от тебе възродена.
От твоята любов сега съм преродена.
На хората поглеждам със усмивка,за тях единствено предназначена.
А те-намръщени и неми,мислят ме за умопомрачена.
Острите иглички водни,сега попивам със наслада.
Господи,аз жива съм и влюбена!
И пак съм млада!