автор: antoan1antoan

Тъгата-меланхолия...
Дърво обхванало сърцето ми.
Клоните се движат,
виждам и листа...
Капки от прозрачни ноти,
дъжд от чувства,
сълзите на жена...
Корени във детството.
Боряна се усмихва.
Слънце има
в незавършена игра...
Тъгата-меланхолия.
Дом поставила е тя,
до морето, на брега.
Очите детски -
бунт към Бога!
Бащата липсва и сега...
Поп, тамян, и гроб -
така логичен...
Черна тишина се стича.
Трансформации на съпротива,
музика заблъскала -
като внушение
на щастливи четирима.
(Бийтълс)
Понесли, но охулили(!) и Кръста!
Лейди Мадона -
полярната звезда,
поведе кораба,
а и една съдба,
сграбчила подобна в нощта!
Моята китара е все още жива.
Пианото заплаква, мила...
Под твоите ръце ще е щастливо...
Тъгата-меланхолия.
Симфония флуидна.
Картини от съновидение на живо.
Цветна тишина...
Тъгата-меланхолия!