Музика от думи отеква в главата ми,
толкова красиви, толкова тъжни,
като песен на мистичен шаман
те омагьосват…
Чувстваш се странно,
птица тръпнеща и задъхана
искаш да полетиш
в сянката на вековните борове…
Там, в клоните прозират очи
сухи и бели,
египетски папирус изпълнен със мъдрост,
вечност и доброта…
Горди, тихи, спокойни, вековни стражи
отстояват на хорските мълнии,
на човешката глупост, на духовната пустота,
а сивата гравитация на ежедневието,
те дърпа, държи те
в хладната прегръдка на смъртните…
Нещастнице,
мислиш, че можеш да полетиш,
да спреш дори за малко
в сянката на вековните борове,
да отпиеш от амброзията на безсмъртните…
Илюзия… Та аз нямам криле…
На Л. Л.
13.9.2008