автор: ivliter

От земетръса на сърцето
начупени са всичките
прозорци на надеждата.
С отмерен и натрапчив пулс,
сега сърцето отброява
направените крачки в неизвестното.
А после е потъването…
И пак
по кривите пътеки на живота
със стъкълце надежда в джоба
ще дебнем дребното си щастие
в спечелен лев,
в усмивка на жена,
в отрупана трапеза вкусна,
в успех пожънат в службата,
и в ден
в безделие прекаран…
Мигът,
понякога фатално кратък
и измамно сладък,
отломки някакви
след себе си оставя.
И прах по тях…
Дране със нокти
и скърцане на зъби…
И после нищо друго…