автор: ringo

Разсъмва се. Лежиш на моята ръка,
молитвено събрала нежни длани.
А може би за нас се молиш във съня -
щастливи дълго време да останем.

Във утрото очи отваряш изведнъж
и в стаята ни светлината влиза.
А пък един нахален, непослушен лъч
трапчинката ти закачливо близва.

Немирникът взел ролята на страж,
дискретно зад пердето се прикрива.
Поемам въздух, давам си кураж
и после...утро, ден и нощ се сливат...

Щом на земята връщаме се пак
е късна нощ. Луната меко свети.
Отвън сияе звезден похлупак!
Картина - само за добри поети!