автор: ma_gi

Пече.
И се носи по въздуха
аромата на селското лято.
Просто в него се спънах,
а толкова бързах
да отмина по пътя нататък.
Ала спрях.
И обсеби ме спомена,
и по детски засричах живота:
изкатерих се боса по клоните –
чак до върха –
и погледнах света от високото.
Занемях -
как от ръста на детството,
всичко вижда се толкова ясно,
и животът е странно вълшебство -
чисто, простичко,
без дилеми и погубващи страсти.
А все бързаме!
Все сме сериозни.
И все търсим измислени пътища...
Но, когато все пак се препънем -
случайно -
сме намерили пътя за в къщи.