Когато те няма
до мен...
цветята не виждам
и красотата я няма.
Не мога без теб!
Пътят прекъсва,
мечтите са пръст,
Светът е студен.
Кристали от
ледени болки
е мойто сърце.
Птица лети -
сама е душа.
Денят е без Слънце,
във Вселена
безчувствена.
Капки сълзи
има в очите ми...
Морето е спомен,
вълните са мъртви.
Мъглата се стели.
Вампири ме искат!
Луната възпях
и е кръгла сега...
все още свети
над мойта съдба -
медена питка,
без мед.
Вече те няма
до мен,
а аз съм поет.
О... Господи!
да...
аз съм Небе,
без Звезда.