автор: ivliter

Акациите пак цъфтят.
Уханието им при мене влиза
през сините крила
на утринните ми прозорци,
погледнали в безкрайността
на подмладеното небе.
Благоуханен цвят се ръси
в тъмнеещата рамка на живота ми,
където,
пространствата се свиват и бледнеят,
където сенките
за своя празник се подготвят.
Но белите танцуващи дървета
в пролетния празник
сега за мен разпръскват нежен мирис,
сега ме озаряват с бяла светлина,
която гали и пречиства
линеещата ми душа.
И нека да пребъде в аромата нежен
прераждащата им игрива светлина.