Този гроб на птици ми е тясен.
Тясна е и дългата ми сянка.
Все след него ходи. Като бяла врана
в дланите му вечер каца.
Дълго шепна в нощите му,
вятърът със мен трепери.
Мое облачно момче,
къде те срещнах?
Вихрите ме гонеха тебе,
сянката при теб остана.
Пада здрач над тъмните ми ириси,
вее хлад и пръска дъжд.
Моят принц отдавна броди
за ръка със дългата ми сянка.