автор: vasillazarov

Историите на Жеко с жените бяха безброй. За сведение на читателя в тази глава ще опиша само малка част от тях. За него, казано най-общо, всички приключения с противоположния пол преминаваха по един и същ начин.
Даринка също не беше изключение. Преди няколко дни му се обади и го запита в прав текст:,,Още ли е в сила твоето предложение?”. Жеко не се сети за кое от всички негови предложения, с които се опитваше да я прелъсти, но отговори в типичен негов стил - ,,Да, винаги”. Повечето от предложенията му бяха свързани с курорта Боровец, който за него символизираше истинския живот, живот, по какъвто си падаше. Под истински разбираше неговата разгулна част, която консумираше в нероновски стил. Предложението към Даринка е било от онези, които визираха крайната цел - да е негова за определено време - от няколко часа, до няколко месеца.
Всичко зависеше от умствените, емоционални и най-вече физически качества на жената, с които щеше да му е интересна. Много често жената, обект на неговото внимание, му изглаждаше силна, здрава и нахакана, но след постигане на целта и разголване на тялото и душата й, вече я виждаше в една беззащитна, ранима и слаба до хилавост същност. Даринка беше част от повтарящата се схема. С жените беше на ,,ти”. Лесните му успехи го разглезиха още като младеж. Не си поставяше трудно постижими цели. Под една или друга форма се пробваше навсякъде с подхвърляне в шеговит стил, стигайки чрез него до крайната цел. Все пак връзката трябваше да има и известна романтика. Достатъчно беше да е свързана с Боровец и да съдържа потенциал от страст. Жената, която е обект на разработка много рядко прегръщаше предложението му веднага. То обаче беше посявано в съзнанието й. То я впечатляваше. Тя се връщаше към него в моментите на самота, когато заспиваше непомилвана, когато се самосъжаляваше, че не е ценена и обичана истински, понякога - в някой розов сън. Така Жековото семе на изкушението израстваше в не една женска душа. А Жеко имаше самочувствието да притежава чар. Беше го чувал от не една своя любовница. Бившите му биваха дълбоко разочаровани от него, но имаше и такива, които макар и изоставени, биха били щастливи да получат от беглеца дори мимолетна нежност, така както домашният любимец би бил безкрайно щастлив да получи дългоочаквана ласка от хладнодушния си господар. Даринка беше eдин от онези трудни обекти, при които се изискваше от Жеко да вложи прекалено много време и внимание, да полива системно семето на изкушението. За него това занимание беше толкова изстрадано, че ако беше само за целта, то положените усилия не си заслужаваха. Истинската причина да постигне всичко това беше провокирана от друга мотивация и това беше желанието му за отмъщение на един самозабравил се общински чиновник.
Даринка му се обади, за да го пита защо този ден не е идвал в Общината и му предложи вечерта да се срещнат със семейството на нейна приятелка. Жеко прие поканата със задоволство, защото това бе една допълнителна възможност все повече хора да го виждат с Даринка. Нямаше как клюката за качествено новите му взаимоотношения с нея да не стигне до ушите на Попхристов. Жеко си представяше как Дари ще охладнее към него, ще започне да го реже и отбягва. Тогава отхвърленият ще се пръска по шевовете от гняв, може да вдигне кръвно и изобщо ще проклина деня, в който бе решил да навреди на неподходящия човек. През това време Жеко ще се забавлява за негова сметка.
Към пет часа Жеко отиде да вземе Даринка от Съвета. Когато пристигнаха в приятелката й, научиха, че към обяд са я поканили с мъжа й на рожден ден. Тя започнала да се оправдава, че вече имала уговорка и също чака гости, но й предложили да пристигне заедно с гостите си. Трябвало непременно да отиде. Даринка и Жеко нямаха нищо против.
Рожденикът се казваше Стоян, но поради лекия му характер и слабоватото тяло почти всички го наричаха Стоянчо. Съпругата му Карамфила, която си беше довел някъде от подбалканските градчета, беше от онези жени, които можеха да се охарактеризират с определението засукана. Жеко се познаваше със Стоянчо отдавна. Като младежи се засичаха по компании, по градския стадион на футболни срещи и други обществени места. Беше го виждал няколко пъти с Карамфила под ръка, а това означаваше според наложените норми на поведение от онова време, че или са сгодени, или вече женени. Когато Жеко и останалите гости пристигнаха в къщата на Стоянчо, директно се качиха на втория етаж. На първия живееха родителите на рожденика. Още с отварянето на входната врата, се усети обичайната при тези обстоятелства глъчка от възбудени гласове, смях и попмузика. Приятелката на Даринка ги поведе към втория етаж със самочувствието и увереността, че е специален гост, който може да идва, когато си пожелае, и дори едва ли не да влиза, без да почука на вратата. Посрещна я Стоянчо, който прие поздравите, прегръдките и символичните целувки с леко докосване на бузките. Така прие и подаръка, обвит в луксозна хартия. Зад него стоеше Карамфила. След като се прегърна и целуна с приятелското семейство, дойде ред да се запознае с Даринка и Жеко. Беше облечена в червена рокля с гол гръб и дълбоко деколте. Сутиенът й от почти същия цвят не можеше спокойно да побере преливащата плът. Жеко пое ръката й, която се намести като крачето на Пепеляшка в стъклената обувка. Известното притеснение на Карамфила, игривите й тъмни очи и леко чипото носле, развълнуваха Жеко още от пръв поглед. Това му даваше надежда, че вечерта ще бъде интересна. Когато се намираше сред много хора, които почти не се слушаха, а всички говореха, той фокусираше вниманието си върху най-интересната дама и я ухажваше с поглед. Натам - както дойде. Карамфила грабна вниманието му още от пръв поглед. При сядането на масата, Жеко предложи такова място на Даринка, че да е по-фронтално срещу свободните два стола, на които най-вероятно бяха домакините. След засвидетелстване на известно внимание на Даринка и останалите гости, сред които имаше доста познати, трябваше непременно да обърне внимание и на домакинята. Започна да плъзга погледа си от талията към деколтето и румените й страни. Карамфилка усещаше погледа му и започна да проявява първи признаци на притеснение. Смееше се неестествено и по едно време даже прехапа горната си устна. Жеко успяваше да уцели моментите за зрително ухажване, когато Стоянчо се обръщаше към гостите от лявата му страна или беше толкова зает с остроумните си приказки, че не разбираше какво се случва. Налагаше се да се съобразява и с Даринка, но тя през повечето време беше заета с разговор с приятелката си, до която седеше. Освен това Жеко седеше до нея и не беше фронтална и очебиеща гледка, каквато се явяваше за Стоянчо. Карамфилка усещаше с периферното зрение пронизващия и галещ поглед на Жеко. Погледна го право в очите и прочете в тях:,,Искам те”. После наведе глава към чашата си и след няколко секунди леко помръдна отрицателно глава, но устните й изразяваха кокетна усмивка. След малко стана под предлог да донесе нещо за гостите, но всъщност истинската причина да стори това, бе да си поеме дъх, а също и едно малко на екс, за да се поотпусне и преодолее дръзкия флирт. От опит Жеко знаеше, че когато успее да притесни ухажваната от него жена, тя е седемдесет процента готова.
Стоянчо беше шофьор на цистерна. Повечето от присъстващите гости бяха бензинопродавачи. Разговорите се въртяха около интересни случки по транспортирането, съхранението и продажбата на петролните продукти. Дълго време се отдели за случката, когато по невнимание Стоянчо източил нафтата в резервоара за безоловен бензин. Някои споделиха мнение, че бензинджийката на смяна не е отваряла очите си, а една от колежките им повтаряше непрекъснато ,,а бе, не знам”, от което се подразбираше, че за това e имал вина и рожденникът. Сгафилата колежка била уволнена. Тя се оправдавала, като обвинявала за всичко Стоянчо. Eстествено тя не присъстваше на празненството. За Стоянчо случката беше значителна и запомняща се, затова дискусията го погълна изцяло. От тази ситуация се възползваше Жеко. За пореден път погали с поглед напращялите гърди. Карамфилка се освести от внезапната изненада, която й поднесе непознатият дотогава за нея новодошъл гостенин в дома и живота й. Приятно й бе да изпита онова женско чувство да се наслаждава на одобрителните мъжки погледи, които усещаше дори с гърба си. Отвреме-навреме поемаше дълбоко дъх, сякаш, за да могат формите й да се откроят още по-добре. Като истински психолог, Жеко разчиташе много добре езика на безмълвните движения на тялото. Много жени си въобразяваха, че са в състояние да подлудят мъжете с привлекателността си. При него обаче положението беше малко по-различно. В подобни ситуации той беше рибарят, той пускаше мрежите. Той беше и човекът, който определяше края на риболовния сезон. Правеше усилия там, където имаше отклик на момента или по-точно, където не се налагаше да прави усилия. Когато срещаше твърд отпор, не продължаваше. Животът за него беше океан, пълен с рибки. Колко глупаво му изглаждаше да гони една-единствена рибка, а докато прави това, да се разминава с хиляди нейноподобни. Каква велика глупост и израз на ограничение беше да тича след една жена цял живот, подобна на баналните сълзливи истории, които беше гледал по филмите или прочел в една от десетината книги, които беше разтворил през живота си.
Глъчката нарастваше. Най-много говореше Стоянчо, дори не спираше, а гостите от уважение към празника му, не го прекъсваха. Последва една негова шофьорска история как спасил от явна гибел непознат човек, на който всички спирачки отказали. Човекът му ръкомахал и му показвал неразбираеми знаци. Стоянчо разбрал какво става, минал пред него и скъсявал внимателно дистанцията, после обрал луфта с професионална прецизност, почувствал допира на броня в броня и започнал да натиска плавно спирачката. Нямало да описва на присъстващите каква била благодарността на спасения. Жеко се замисли колко ли от присъстващите са повярвали в истинността на тази история, но това беше само за миг, защото му хрумна друга идея. Холната маса беше с огромeн стъклен плот. Пресегна се да вземе приборите с олио, оцет и сол. През освободеното място се откриваше пролука към оголеното коляно на Карамфилка. Разбирайки намеренията на Жеко, тя мигновено събра разтворените си крака и ги кръстоса. По-късно започнаха да се разискват истории за оцветения държавен бензин в миналото, поголовните кражби на гориво и злоупотреби с талони. Отвреме-навреме Жеко обръщаше внимание и на Даринка. Изглежда тя беше видяла, или интуитивно усетила, че става нещо, защото лицето й не излъчваше особено задоволство. В процеса на разговорите дойде ред и той да стане обект на внимание. Жеко беше редовен клиент на бензинджиите.
-Сега хората може да имат мерцедеси, джипове, но нямат възможността, каквато имаха преди - да карат с държавен бензин. Нали така, колега? - питаше една гостенка, гледайки Жеко.
-Много точно - отговори Жеко. - Преди години бях застанал на пътя за София и ей така, за удоволствие, просветвах с фаровете, че има опасност от проверка на катаджии и посочих с палец надолу, да подскажа, че има проверка за бензина. Много от колите се върнаха - Жеко започна да съобщава имената на тези, които се върнали. Посочи и Попхристов. Какво като не беше истина? Важното е пред Даринка да се гради неговия демоничен образ.
От левия ъгъл на масата един от гостите с дънково яке, запя ,,Македонско девойче”. Присъединиха се и останалите. Стоянчо изключи уредбата и донесе китара, като я подаде на един от гостите, негов роднина. Новото занимание на присъстващите се превърна в едно емоционално излияние, в което всеки намираше начин за себеизява - кой със силата на децибелите, кой с недостижими за другите високи, кой с ниски тонове или пък с оригинални извивки. Скоро всички преодоляха притеснението си, че пеят фалшиво. Трябва да се отчете като допълнителна причина за това и обилното количество изпита домашна Стоянчова ракия. Спонтанното, бурно запалване на компанията в певческото изкуство започна да гори с по-слаб огън с изчерпване на репертоара от познати песни. Тогава Жеко поиска китарата. Гостите го гледаха и очакваха неговото изпълнение с любопитство. Той удари леко струните с нокъта на показалеца и натегна втората струна около 2 градуса. Удари пак струните и отпусна същата струна в старото положение. Винаги правеше тази заучена псевдонастройка на инструмента, преди да изкара единствената песен, която изпълняваше почти перфектно. Изсвири кратка увертюра на италианската мелодия и запя вдъхновено и емоционално.
„Юканто ил марморе перке, ту ту плео данте виа…” - гласът му трепереше страстно, а изражението на лицето му бе искрено доказателство, че прочувственият му глас идва от сърцето му. Дойде и кулминационният момент, когато тихо и нежно, почти шепнешком изстена припева:,,Мастасера, номпосо немеро парларе перке пианджере”. Пеeше за Карамфила и тя нямаше как да не се досети за това. Когато тази своеобразна серенада приключи, всички изръкопляскаха, а Карамфила подхвърли:
-Много хубава песен, сигурно и текстът е хубав.
-Припевът означава ,,Тази вечер не мога да говоря, защото сърцето ми плаче за теб” - отговори Жеко. Това беше любимата му песен, за която многократно бе разпитвал учителя си по френски, който знаеше перфектно италиански.
-Италианските парчета са ненадминати! Музиката им - музика, текстът - им текст - обади се една от бензинджийките.
-Защо бе, какво й е на нашата музика?! Примерно Любомир Пипков - изрази мнението си китаристът, а закачката му се посрещна със смях.
Разговорът се пренесе в темите за музика, Лили Иванова, Митко Щерев. Специално внимание се отдели на хисарския поп. Гостите все повече се раздвижваха към балкона, коридора и другата част на хола, където след отворената портална врата беше и спалнята на домакините. Стоянчо отново наду уредбата до предишните й децибели. Жеко продължаваше с посланията, които изпращаше с поглед към Карамфила и когато тя излезе от хола, Жеко също стана от оредялата маса, и се попротегна. Заразглежда аквариума и като видя, че отсъствието му на никого няма да направи впечатление, последва обекта на желанията си. Не се наложи да търси Карамфила. Вратата на кухнята беше полуотворена. Жеко надзърна през пролуката и видя тази, която търсеше и към която го теглеше магията на неконтролируемото привличане. Влезе в кухнята и затвори вратата зад себе си. Карамфила завъртя главата си дотолкова, че с периферното си зрение да се увери, че това е именно той. Потвърждението на очакванията й се изрази в кокетна усмивка, която трябваше да се види от другия участник в играта. Всичко започна безмълвно и това допадаше и на двамата. Всяка изречена дума можеше да навреди на романтичната им представа за ухажване. Жеко направи още две крачки и Карамфилка вече чувстваше дъха му в косите си. Двете тела стояха в кулминационното си наелектризирване, на милиметри едно от друго. Жеко полагаше последни усилия да премине от зрително към физическо изразяване на чувствата. Гърдите на Карамфилка учестено се повдигаха и спускаха. Тя разбираше, че това учестено дишане се забелязва от Жеко и се насилваше да го нормализира, но успяваше само на пресекулки да го ограничи, като всяко вдишване и издишване извършваше стъпаловидно на няколко равни мигновени отсечки. Диафрагмата й затрептя и тя не издържа, изви се, първо рамото й, а после и гърдите й се плъзнаха по тялото на Жеко. Обхвана с топлите си длани врата му и прилепна лицето си до гърдите му. Тъкмо щеше да получи ответ, но объркана от стоицизма на ухажора си, се отскубна и започна да го удря по гърдите с юмручетата си. Лицето й излъчваше страдание. Жеко я прегърна и притегли към себе си. Наведе главата си и впи устни в нейните. В този момент звуковата вълна, която се беше появила от отваряне на холната врата ги върна в реалността.
-Та каква беше рецептата за ордьовъра? - запита Жеко.
-Вземи нещо да пишеш - каза Карамфилка и му подаде химикалка и лист от амбалажната хартия.
Явно някой от гостите в хола искаше да отиде до тоалетната.
-Май няма нужда от това. Ще те чакам утре към шест часа в заведението ми при туристите - каза Жеко.
-Няма да стане, не искам! - прошепна Карамфила, но очите й грееха.
-Утре, в шест - повтори Жеко и отвори внимателно вратата. В коридора нямаше никого. Влезе в хола, където гостите бяха изпълнили цялото пространство. Едни танцуваха, други разговаряха припряно, прави до аквариума, а една двойка се прегръщаше на спалнята. Жеко заобиколи танцуващите и седна на мястото си. Видя неодобрителния поглед на Добринка и й отвърна с любезна усмивка.
-Искам да си тръгваме - отсече строго момичето.