автор: kamik

Уж малка смърт, а почна да расте.
Източи се за няма девет дена.
Вечеря със остатък от сърце
и вече има пълнокръвни вени.

Животът ми отстъпва без двубой.
Буквално – коленичил е пред нея.
И се обърквам – дали беше мой
или ми позволи да го живея...

Сред живи и сред мъртви времена
не знам къде да подредя глагола.
Голяма смърт е твоята жена.

И само ти я нарисува гола.