На теб, която "сипеш дъжд" по върховете...
...и на "какъв прекрасен свят"!
Пиша горе-долу... Средна хубост.
Пиша за човешките неща.
Писането ми е тиха лудост –
за душата пир... Сред нищета!
Няма гладни... Вече са нагушени.
С ненаситно-лакоми очи.
С наглостта на шунките опушени,
в опаковки „лукс” – за да личи!
Кой затри човешкото у хората?
Кой продаде всичко – за пари?
Пиша, но тежи... Тежи умората.
Пиша, но не радва, а боли
Бой..Боев, 2011